Ебати деня. Направо не е истина. Имам чувството, че днес всички идиоти в града са се обединили в съюз и са си поставили за цел да ме съсипят. Добре че хората са измислили обедните почивки, иначе щях да се побъркам. Реших, че ще е по-добре да следвам теорията на положителното мислене. Ще правя само това, което ми се прави и ще съм безкрайно щастлив. Като се замисля, сега в момента ми се яде вафла. Вчера една от колежките донесе цяла кутия с вафли. Тогава пропуснах, но днес ще си взема една и целият негативизъм от сутринта ще изчезне с безследното изчезване на вафлата в моя стомах. Отидох до общото бюро в работата, видях кутията, посегнах да си взема вафла и... останах шокиран.

За моя най-голяма изненада, в кутията беше останала само една вафла. На всичкото отгоре не беше цяла. Бяха останали около 2/3 от цялата вафла. Някой беше ръпнал от нея. Вцепених се от мисли. Зачудих се дали да я взема. В главата ми се родиха няколко теории. Една от тях беше, че някой си е ръпнал от вафлата, след което прилежно я е оставил обратното в кутията. Ок. Звучи достоверно, но защо човек ще прави подобно нещо?! Родиха се още куп под теории. Значи някой идва до кутията. Взима вафлата. Отхапва от нея. Вкусът не му харесва и той я връща обратно. Хубаво. Това е положителната страна на нещата. Обаче може пък да е някой гадняр. Да му е харесал вкуса, но да я върнал обратно, като разчита на това, че следващия ще го е гнус и ще я остави. От друга страна, може пък да е паднала на земята, въпросният човек  да я върнал обратно с цел отново да прави мръсно на колегите си. Или пък някой е отхапал само, за да пробва.

Ще се побъркам. Реших, че ще е по-добре да седна, за да си събера мислите по-добре. Логично, но глупаво би било, да обходя офисите с вафла в ръка и да разпитам заподозрените. Все пак това е една вафла, какво толкова. Погледнах вафлата от по-близо. Възможно ли е да е счупена, а не отхапана. Хм. Мисля, че не. Почти ясно се разграничават очертанията на зъби. Струват ми се криви. Започвам да подозирам една от куриерите, които минават през офиса. Нейните зъби са криви! Егати нахалството. Не стига, че минава през офиса през ден и си взима каквото иска, ми и последната вафла е наръпала, след което я е оставила обратно. Брей, че злоба. Дано си загуби вкусовите рецептори за сладко, дано... Май подходих прибързано. Нямам право да съдя толкова бързо. Момичето нищо не ми е направило, даже е много мило и има хубави очи. Ама не. Мен ме човърка отвътре за проклетата вафла. Като се замисля може и да не е тя. Днес е петък. Тя е минавала вчера. Вафлата е ядена днес.

Добре де. Какво толкова. Ще я изям. Толкова мисли за една вафла сега.. не си заслужава. Яде ми се обаче точно тази вафла в момента и това си е! Не искам да знам историята й. В главата ми изплува сентенцията с червея и ябълката, където се казва, че единственото по-лошо нещо от това да отхапеш от ябълка и да видиш цял червей, е да отхапеш и да видиш половин червей. Еее, пак се вкарвам в мисли.

Да не би пък да е развалена?! Само ще си влоша вкуса в устата, вместо да го оправя. Не виждам срок на годност върху кутията. Ами ако я изям и някой се разсърди, че съм му изял вафлата?! Все пак е очевидно, че този някой си я е "заплюл" преди мен. Също така е възможно да е някоя от побърканите колежки на тема килограми. Точно така. Решила е, че цяла вафла ще и дойде в повече и ще надебелее, затова е изяла само 1/3-та! Хм. Отново малко вероятно. Все пак това е само една вафла, бе хора. Нищо няма да ви стане, стегнете се! Може и да е някой от състрадателните колеги, на когото до толкова му е харесала вафлата, че е искал да получи удоволствие от споделянето й с близък приятел. Да бе, глупости. Във финансова криза сме. Кой каквото види го прибира. Вафлите не са изключение.

Абе, май по-добре да не я ям. Една такава вафла струва 15 стотинки. За едни жълти стотинки ще получа психично разстройство, което ще ми излезе хиляди левове.  За толкова пари мога да си купя няколко камиона с вафли, че да имам за 10 години напред. Да, ама съм сигурен, че нито една от тях няма да ми се услади като тази пред мен сега. Ех, пуста пощеливост. Някой ден ще се отровя така. Мразя я тази вафла! Мразя цялата кутия. Мразя колежката, която ги донесе. За какво го направи!? Не осъзнава ли, че тази нейна постъпка всява раздор и стрес в моето колебливо съзнание. Мразя всичко. Тъпа вафла, не я искам вече! Уж да се успокоя, а се вбесих 2 пъти повече и то заради някаква си нищо и никаква вафла. Изхвърлих кутията с останалото в нея и препсувах наум. Да не повярва човек как "една вафла" може да докара такива огромни проблеми.

....

 

Няколко часа по-късно един от колегите влезе усмихнат до уши в офиса. Носеше нещо в плик, но не ми стана ясно какво. Похвали се, че му се е родила дъщеричка. Всичко му честитихме от сърце, а той в знак на благодарност рече да ни почерпи, изваждайки голяма кутия със скъпи шоколадови бонбони. Е, не! Това вече беше краят. Не искам да виждам повече сладки работи в офиса! Прежалих наръпаната вафлата, но наръпан бонбон никога няма да мога да прежаля! Изпсувах и напуснах офиса по най-бързия начин, затръшвайки вратата. Всички онемяха от постъпката ми и проследиха как изчезвам ядосан от сградата. И то всичко само заради една проклета вафла, която ме съсипа. Май трябва да си сменя работата... ще се пробвам в сладкарския цех.

Иии търпението се възнаграждава! Голяма вафла - голямо терзание, човек така психическо разстройство може да си докара :)))
Страхотен разказ Б.!
Направо ми се дояде вафла, а хич не си падам да знаеш ;)
Поздрав и благодаря!

Eba-a-a-a-a-ati prostotiata. Ama, ne moza li pone na knizoven ezik da go napishesh,ta da se biah opital da go docheta do kraia. Molia ti se - za tvoe dobro ti kazvam -pisaneto ne e za tebe. Ne muchi i sebe si i nas.Ne mi kazvai da ne cheta -niakoi koito sigurno sushto ne go e dochel do kraia go e iztiposal na purva stranica.

как да не ти кажа да не четеш? Ти се погледни ти как пишеш, пък после търси грешките на другите :) Нали както се казва "присмял се хърбел на щърбел". Лошото в случая е, че "хърбела" е много зле :(

Страхотно!

завърна се най-накрая! :)) До ей сега тъпках бисквитена торта, ама мисля да сляза да си купя и ФаФла :))

аз пък искам бисквитена торта, не фафла :) ако искаш може да си разменим :D

толко мисли за една вафла,ако ги включиш в друго направление голяма работа ще излезе от тебе - иначе е забавно

хаха, ами аз я изядох, ама мога да се насиля да направя още една, щом 'ш има фафли, казвай кога ш я бъде трампата :D

само не разбрах, цяла вафла ли искаш или да е наръпана :)

хаха, цяла, цяла, не искам и аз да се вкарвам в такива дълбоки и разрушаващи размисли, не че ми се отдава много да размишлявам :))

Това като в разказа на Елин Пелин - Печена тиква. Ма ти си бил голям селяндур. От простотия и овчедушие да не си хапнеш от вафлата. Като ти се е яла толкова - изяж я, нищо няма да ти стане...

ама да не влизам в анализи, че ще напиша още толкова :)

браво , харесва ми :)

Текстът е написан в съответствие с Изискванията. Авторът е успял да покаже основния конфликт между съвременността и човека "Да я изям или да не я изям?" с минимален, но прецизен инструментариум.

Вафлата

П. С. Наръпа ме Бате Бойко!