Имало едно време една крава. Тя живеела в един малък обор в едно малко, старо село и доволно преживяла тревица всеки ден. Като всички уважаващи себе си крави и тази си имала име. Казвала се Мичка. Името й на кравешки език означавало "свестен". Хората също имат подобна дума за свестните същества от женски род (Пичка), но при тях тя не звучи тъй гордо и бляскаво като кравешкото Мичка.

Мичка на външен вид била една много щастлива крава, която радвала стопанина и стопанката си с хубаво мляко. Мичка обаче вътрешно била тъжна. Големите й влажни очи събирали в себе си вътрешна драма, през която малко животни преминавали, а още по-малко преживявали. С други думи, кравата била депресирана. Размишлявала над това какво е да бъдеш нещо друго, различно от крава. Еднообразието й било омръзнало. Искала нещо друго, любопитството я изяждало. Така и не намерила отговора. Искало й се даже, ако е възможно, пак теле да бъде, само и само да не бъде крава. 

Изпаднала в тежка маниакална депресия и нямало кой да й помогне. От размисли и неволи придобила лилав цвят, на който завидяла дори случайно преминаващата през селото Ирина Флорин. Като я видели такава, стопанинът и стопанката първоначално се зарадвали, като си помислили, че кравата им Мичка всъщност е кравата Милка и че сега даваното мляко ще е шоколадово. С малко повече късмет и цели ядки можело да има. Ама уви, това не се случило. Кравата въобще престанала да дава мляко.

 

Първа това забелязала стопанката. Тя потупала горката крава, сресала я, опитала се да я ободри с малко думи за красивите й уши, след което пробвала да я издои, но мляко така и не излизало. 

Стопанката извикала стопанина.

Стопанинът се отнесъл грубо към добитъка, проклел го повече нивга да не види зелена тревица и цял живот мухи да му се навъртат около тялото, но мляко все още нямало. 

Стопанинът извикал селския ветеринар. 

Ветеринарят се въртял, гледал, струвал. Ударил й една инжекция, но за жалост, той не бил специализирал животинска психолигия и ефект нямало.

Ветеринарят извикал местния кравар. 

Краварят имал многогодишен опит с крави, но такова нещо - лилава крава, досега не бил виждал. Даже и рекламите на Милка не бил гледал, защото нямал телевизор. Той предложил да вземе нещата незабавно в свои ръце и така се стигнало до следното - ...

... краварят извикал касапина. 

Касапинът не му мислил много и с безсърдечното си сърце заклал горката крава. 

Иронично, но желанието на Мичка се сбъднало. Тя вече не била крава.

Изводът от приказката, мили деца, е, че всеки независимо от обстоятелствата трябва да се приема за такъв, какъвто е преди да е станало прекалено късно. Пък ако ще и крава с интересен цвят да е. 

R.I.P. лилавата Мичка!

http://lifestyle.ibox.bg/news/id_1749909651

зависи.. погледнато философски-метафизично Мичка изживява мечтата си и вече не е в депресия, пък ние не знаем дали това "прекалено късно" не е поредното абстрактно понятие:)))
и все пак - силно съчувствам на Мичкините неволи..

че и при хората е така, всеки си мечтае за нещо, досущ като Мичка, но не осъзнава, че като това нещо се сбъдне, нещата могат да са много по-зле отколкото са били! Мичка - Лилавата със сигурност ще заслужава уважение, задето ни научи на този ценен урок!

е, имаме си клишета за това - внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне:)

йо-йо.. ако бях в състояние да мисля, сигурно щях да оставя някой умен коментар, ама понеже не съм, 'ш кажа само - (не)горката крава :))

Виж в кво село се е родила, един зоопсихолог си нямат завалиите - сигурно половината добитък страда от психологически разстройства. Е, поне стопаните ще се облажат с месце - нали всяко зло за добро!
:)))

представяш ли си какво е да ядеш лилава крава :D

То само кожата и е лилава, а месото не.
Пък дори да е, като го сготвиш, ще хапваш лилава манджа и пак - кой като теб. Може и в рекордите на Гинес да влезеш, някой кинт да искараш от цялата тая работа.
Маркетинг и разчупено мислене му е цаката ;)

мила душа, предпочитам шоколадовото мляко със ядки и стафиди :)

браво, браво!!!

това са палачите на безобидния животински свят. А в преносен смисъл - това са нашите собствени палачи, до които опираме, когато се изравняваме по глупост...

Ега ти достоверната история! Така за жалост е и в реалния живот!!!!!!