по (не)истински случай

В едно планинско село живеел дървосекачът Марко и най-добрият му приятел и колега Райко. Единственото нещо, което Марко обичал повече от работата си, било оръжието на неговия труд – секирата. С нея си служел вярно повече от 10 години, още откакто станал дървосекач. Марко бил строг традиционалист и не се интересувал изобщо от новите технологии, които непрестанно бълвал светът. Приятелят му и колега - Райко винаги търсел по-лесния и удобен начин. Той следял живо всички новооткрития, без значения в коя област от техниката били те. Най-много обаче вниманието му привлякло откритието на бензиновата резачка, която според него щяла да промени коренно животът му. Бих казал, че промяната щяла да бъде извън границите на въображението, та чак до неузнаваемост.

Така един ден Райко се сдобил с най-новото чудо на техниката - бензиновата резачка. Чиста, лесна и практична. Инструмент, който не бил познат до този момент на по-голямата част от човечеството. Райко, разбира се, показал новата си придобивка първо на Марко и започнал да му я хвали, като споменал всички предимства, които тя притежава пред застаряващата вече брадва. Изтъкнал колко лесно и удобно се работи с нея, колко по-бързо се справя дори и с най-упоритите дървета и как щяла да подобри значително качеството на работа.

Марко обаче не харесал изобретението и на свой ред отбелязал отрицателните му черти, като това, че харчи бензин и че било за мързеливи хора. Неговата теория се въртяла около това, че с брадвата човек се поддържал в добра форма и показвал на природата, че отнема от красотата й заслужено. С цената на много труд и уважение. Така дърветата се прекланяли и сами падали пред него.

Двамата най-добри приятели започнали ожесточен спор, който щял да прерастне в бой. Дървосекачите обаче макар и от село, били истински джентълмени и завършили спора си с уговорка за дуел рано сутрин преди работа. Това бил начинът да определят брадвата или резачката е по-добрият инструмент, използвайки ги в смъртоносна битка един срещу друг. Така и станало.

На другата сутрин двамата се срещнали, все още сърдити и твърдо убедени в твърденията си. Марко размахал лъснатата и наточена брадва, а Райко отговорил като запалил резачката и я изфорсирал няколко пъти. Отдалечили се един от друг на 30 крачки, както повелявала селската традицията за дуели, след което и двамата започнали да тичат към съперника си с бойни викове. Райко натискал здраво резачката изправена над главата му, а Марко държал ниско брадвата и гледал лошо. Изведнъж Марко се спрял и с премерено движение хвърлил брадвата по приятеля си, която го съсякла на място. Райко бил оставен без шанс и се сгромолясал. Марко отишъл до трупа на Райко, видял омърсената си с кръв брадва, видял смачканото и неразпознаваемо лице и въздъхнал тежко. След това взел все още запалената резачка на доскорошният си най-добър приятел и отишъл с нея на работа.

Райко се оказал прав. Резачката наистина променила животът му до неузнаваемост.

Така тази историята е пряко доказателство, че иска ли ни се или не, новите технологии все повече се налагат безвъзвратно в живота ни. За съжаление това става с цената на много жертви.