Първи клас в основното училище е един от преломните моменти в живота на всеки човек, когато се осъзнават много горчиви истини за живота. Още в детската градина децата биват обучавани как да пишат малко, голямо кръгче, ченгелчета и други символчета в тесните и широки редове. Лично на мен това занимание ми беше противно и сигурно за това още не съм се научил да пиша красиво.

В детската градина бях от по-мързеливите деца или по-скоро бях по-артистичен. Беше ми втръснало да се уча да пиша и за това най-редовно заспивах върху обедното меню, без значение дали е топла супа или нещо друго. Оттогава обичам повече да говоря, отколкото да пиша. Това се дължи може би на факта, че съм проговорил едва на 2 години и половина, доста по-късно от "нормалните" деца. Сега обаче си наваксвам и не млъквам.

Да се върна на темата за първи клас. Тогава разбрах наистина, че съм "необикновен". В смисъл не, че притежавам супер сили, които са ми отредени, за да се боря със силите на злото, а в смисъл, че се различавах от всички други съученици. Предимно на интелектуално ниво.  Предимно в лош аспект. Това разбрах в последния ден от моята първа година в училище. В първи клас нямаше периодични оценки през годината, а само цветни печати, които те поощряват и мотивират. Любимото ми печатче беше с форма на розово слонче. Както и да е. Накрая вместо печати, имаше оценки.
  


Едва научил се да чета, изсричах на ум оценката ми -  "Много добър", а на съседния лист, който беше на най-добрия ми приятел по това време, пишеше "Отличен". Детското ми съзнание и наивност не разбираха защо двамата имаме различни оценки, след като мислехме еднакво по много въпроси, предимно свързани с анимациите за деца. И което е по-интересно, нямах никаква идея кой от двамата е оценен по-високо.

Дори мога да се закълна, че тъкмо щях да започна да го успокоявам, че не е честно той да има по-лоша оценка от мен, когато внезапно с помощ от приятел, разбира се, прозрях, че аз съм по-тъпият от двамата. Явно другарчето ми се е трудило усърдно и за това има „отличен”. След няколко минутно мълчание, единственото което ми идваше като мисъл бе въпросът без отговор, станал известен покрай реклама на Спрайт - "Къде сбъркахме?". Как е възможно да завършиш първия, съответно най-лесният клас от всички, с много добър, а не с отличен. Усещането е странно твоята оценка да се различава от тази на всички твой познати съученици и то в лошия смисъл. Чувстваш се наистина необикновен и различен. Сякаш ти си избрания и на теб са отредени велики дела. Светът не може да те разбере и не е сигурно дали е готов да понесе твоята същност. 

Много успели и известни хора са стартирали кариерите си именно с провал, но при мен нещата бяха различни. Не е фатално, че съм получил 5-ца, фаталното беше, че я получавам като първата ми съзнателна оценка и тя е по-ниска от оценките на връстниците ми.

Никой не ми казваше, че съм по-тъп от тях, макар и да го осъзнавах дълбоко в себе си. На по-късен етап от живота станах сериозен ученик и изкарвах само отлични оценки, придобивайки голяма обща култура и ценни знания. Но всичките спомени за успехи бледнеят пред случката в първи клас. Тя се насади завинаги в моето "необикновено" съзнание. В живота обаче никога нищо не се знае, тъй като сега съм с единия крак във висшето образование, а най-добрият ми приятел от онова време започна да "гради", в буквалния и преносен смисъл, кариера в строителството. Там също се труди усърдно и по думите му, се справя „отлично”.

 

vqvay mi che v 1 klas i az sashtoto prejivaqh i sega ocenkite mi sa samo otlichni

da tuy mn dobre te razbiram

Браво за висшето образование. Това е едно сериозно постижение. Когато завършиш пробвай едно ново, по-голямо предизвикателство в интелектуален аспект от това да си дипломиран магистър. Опитай дали ще можеш да бръкнеш в носа си без да извадиш окото си. Ако успееш може да кандидатстваш и за строител. За съжаление познавам много доценти и професори, които и за гастарбайтери не стават...

Аз познавам много строители, които са завършени доктори по история на футбола

горкото дете.. вярно е това, подобни ситуации насаждат сериозни комплекси в съзнанието на децата..
:)

ебати тъпаците коментират, не е истина :D

забрави за този твой провал и погледни какво си постигнал до момента - да учиш висше не е никак лесно и е наистина голямо постижение! ;] Пък и незабравяй, че в шести клас Айнщайн е имал 2 по физика и според учителя си не е разбирал абсолютно нищо от този предмет ;]

6 защо пък да не се коментира,няма лошо все пак да се изкаже мнение :) Написаното е мн хубаво,все повече и повече ме изумяваш с писането си.Наистина бих те цитирала,и бих казала че си необикновен :)

всъщност всички сме необикновени, просто някой са малко повече :D